Superfly innervisions

I’m back

Firefly — Fri, 23 Sep 2011 12:32:49 +0000

Бях забравила за този свой блог. Може би и нямах какво толкова да напиша…, но думите не са всичко. Важно е да се споделя, и доброто и лошото… Та започвам с нещичо от себе си.

Морска пяна

Firefly — Fri, 16 Apr 2010 11:16:47 +0000

Без смисъл и вяра, без живец и страст, душата ми непълна догаря. Поглъща като горчива ядка думи, грешки и страх чужди…

„Защо си тъжна?“ питат

… а понякога отговорът е самият въпрос.

сякаш беше само миг…

Firefly — Sat, 07 Nov 2009 18:44:03 +0000

Сякаш всичко беше миг, само сън… Видях те, ти се обърна, погледна, усмихна ми се…

и отмина…

Слънчогледите увяхнаха

Firefly — Tue, 18 Aug 2009 17:55:11 +0000

Слънчогледите увяхнаха,

увяхнаха и потъмняхя.

Да чакам или надявам,

да вярвам или пропадам.

Слънчогледите увяхнаха,

увяхнаха и почерняха.

Без слънце и топлина,

само с безкрайна горчвина.

В чакане на това, което не ще бъде,

в търсене на това, де изгубено е.

Слънчогледите увяхнаха…

Въпрос

Firefly — Tue, 21 Jul 2009 18:28:56 +0000

Ако някой ме прегърне и се почувствам сигурна, търсеща… изгубена? Ако ми каже, че всичко е преходно… проблемите, желанията, идеите… дори самите ние? Дали ще продължа да искам този сън, превръщащ се в кошмар все по-често и по-често?… Дали ще искам да избягам отново, знаейки, че ще стигна началото?

Защо си ме създал толкова самотна?

Превърната

Firefly — Thu, 11 Jun 2009 17:13:54 +0000

… в малка, дъждовна капка,

потънала в неговото тъмно море,

погълната от неговия безкрай…

Искам в него да се скрия.

В този мрак да остана…

Как ме заслепява…

Колко магнетични са тези сини очи…

всяко негово докосване оставя следа,

а въздухът не ми достига.

Мечтая за вчера,

чувствам днес

и мразя неговото „утре“.

Като джаз

Firefly — Thu, 07 May 2009 14:57:24 +0000

Когато белите, пухени облаци биват изместени от черни и тежки. Когато въздухът е нажежен, а вятърът носи и след това отнася всеки спомен. Сякаш това е краят, но край няма, ни начало.

Първите капки летен дъжд докосват лицето. Може би ми се иска да са сълзи, а може би всъщност винаги са били.

Плаха усмивка. Светлина. Гръм. Желание. Протегнати ръце, а след него остава само пленената ми, тлееща душа.

… и тогава… и защото преди всичко съм жена

Firefly — Sat, 11 Apr 2009 12:23:10 +0000

Мисля си колко важно е всеки да успява сам да разнообрази ежеднивието си, не другите да правят това за него. Малко креативност и въображение плюс желание и нещата се получават. Да видиш света от друга страна, по-различна и позитивна, дори приказна. За мен например мокрият, черен асфалт е нощно небе, а залепналите по него дъвки са звезди.

Мисля си и как всяка нова мисъл води към различна пътека, но все още помня онази тайна въздишка, вплетена в тишина и коси с цвят на карамел. Сладки мисли, скрити мисли. Мисли на малко, все още биещо сърце.

Ден като вчерашния

Firefly — Fri, 27 Mar 2009 15:31:31 +0000

Облак, слънце, вятър, книга, сън, кошмар и малко дъжд. Нощта е кратка, а денят пропит с надежда, че нещо идва. Не чакам. В целият този хаос намирам своята утеха. Не съм се загубила. Кой би се изгубил в своя дом.

Хаотична мисъл… „ти имаш красив ум“ – каза той. Последва усмивка, а после отново сън. Сън с луди, гневни и разкаяни очи.

Не ме следвай. Не споделям. Днес е утре и утре е днес. Пак и пак.

Облак закри слънцето, но вятър го издуха. Стена спря вятъра, но я разруши вечността.

Букет от сантименталности

Firefly — Fri, 06 Feb 2009 13:45:12 +0000

Стръкче мили спомени, клонка диви чувства и малко красиви думи за цвят. Слагам по малко в него всеки ден, а топлият вятър разнася уханието му.